Как да се Справим с Паник Атаки

Знаете ли как да се справите с честите паник атаки?
Здравейте, реших да споделя в НЛП Блога на сайта на НЛП Терапия един пост за това как да се справим с паник атаки. Поста е на Д. Г., публикуван във Фейсбук групата –[Паническо разстройство – методи и техники за преодоляване]. Публикувам го с цел да стигне до колкото се може повече хора с паник атаки за да осъзнаят и разберат повече за това състояние. В следващите редове са изброени 10 стъпки за това как да се справя с паник атаките.

паник атакиПреди почти 10 години започна “приятелството” ми с моето Паническо Разстройство (ПР). Обикалях повече от половин година по лекари, преди да ми се постави правилна диагноза. През това време ме тъпчеха на принципа “проба–грешка” с каквито лекарства се сетите за моите паник атаки. Включително ме въоръжиха с “помпичка” заради кризите, които получавах. Резултата – бях на границата на анорексията, не можех да излизам от нас с месеци, не можех дори да се изкъпя сама. След поставяне на диагнозата – антидепресанти година и половина. Никакъв спомен нямам от това време, живеех на автопилот. Единственото положително и много полезно нещо от този период е, че започнах да ходя на йога. Спрях антидепресантите  и приблизително година след това получих рецидив след тежка катастрофа и временна загуба на зрението. Този път освен паник атаки имах бонус – натрапчиви мисли за самоубийство. Осъзнах, че антидепресантите не са нещото, което ще ми помогне отново да си стъпя на краката и реших да се справям сама. Пълна промяна на начина на мислене и приоритетите, хомеопатия, йога, много четене на чисто медицинска литература за панически атаки. Това ми помогна. Не ме разбирайте погрешно, не съм против антидепресантите. Понякога те са крайно необходими, особено в тежките случаи на паник атаки, но трябва да се пият, поне според мен, временно, за няколко месеца, докато се стабилизирате. Няма да коментирам и хомеопатията – някои я отричат, някои я величаят. Факт е, че след като започнах да вземам хомеопатия на втория ден можех да остана сама без да изпадам в ужас от отворената врата на терасата.

Ето и съветите ми към вас за преодоляване на паник атаки:
1) Приемете  най–накрая, че по време на паник атаки нищо лошо не може да ви се случи. Няма да умрете! Няма да получите инсулт или инфаркт. Няма да полудеете! Дори няма да припаднете! Атаката е пристъп на адреналин, и той се резорбира до 7 минути в организма ни. Останалото са самовнушения. Да, сърцебиенето е много неприятно, но сърцето на човек може да издържи до 3 дена с 200 удара в минута. За 7–10 минути нищо няма да ви стане.

2) Спрете да си поставяте диагнози сами. Това е най–вредното нещо, което може да правите. Естествено, че ще имате физически неразположения. Всеки жив човек ги има. Много пъти съм казвала – „Радвайте се, че ви боли, само мъртвите не ги боли нищо”. Това, че имате световъртеж не означава нищо. Може да е от шипове, от анемия, от проблеми с очите и т.н.  Имаме стандартните болежки, които имат всички живи хора. Знам, че сега ви подразних много и ви разбирам. Когато реших да тръгна на йога и помолих учителя да идва у нас за да работим заедно той ме попита – „Защо, не може ли да се движите?”. Отговорих  му едва ли не с гордост – „Не, имам паник атаки“, а той каза „И какво от това ?“ Ако в този момент беше пред мен сигурно щях да му направя нещо, заради което да ме дават по новините. Но се оказа точно така – „И какво от това ?“ Моя приятелка ме заведе в залата за йога държейки ме под ръка като пиян алкохолик на мотика. След първите 10 минути бях о.к. Забравих и за сърцебиене, за изпотяване и за световъртежите. Никой не ми обръщаше внимание, хората си правиха асаните и моите паник атаки бяха точно “И какво от това”.

3) Спрете да се съобразявате и да бъдете зависими от мнението на хората. Много често чувам – „Ама какво ще си помислят хората за мен, ако разберат, че имам паник атаки?” Много важно… Какво ще си помислят хората? !!!  Повярвайте ми, че на никой не му пука толкова за вас, колкото си въобразявате. Паническото разстройство е като грип, или като болни сливици. Нищо по–различно. Всеки 5–ти човек получава паник атаки . Колкото повече се съобразявате с мнението на хората, толкова повече ще сте зависими от тях. Не казвам да бъдете арогантни или да изтрепете народа. Но това си е вашия живот, вашите болежки, вашата борба. Майната им на хората . Те не могат да изживеят вашия живот и не могат да „преборят” паническото разстройство вместо вас.

4) Убедих се, че ние сме много по–силни отколкото предполагаме. Дори много по–силни от хората, които не са в нашето състояние. Преди почти година поставиха на баща ми диагноза рак и със сестра ми в продължение на месеци бяхме с него в болницата. Преживя 5 изключително тежки операции, дишаше през дупка във врата, хранихме го през тръбичка в носа. Двете със сестра ми бяхме железни. Да, имало е моменти в които спирам пред болницата и взимам 4–5 валериана, за да мога да влезна в отделението. Но се държахме много по–мъжки от другите придружители в болницата със сигурност, и дори стана така, че хората от отделението идваха при нас при проблем, а не търсеха лекарите и сестрите. За съжаление моя баща почина, но ми показа какво е да се държиш достойно и силно дори в извънредно тежките моменти. И честно казано се засрамих пред него, виждайки го през какво преминава и как се държи в този ад без да изохка, без да се оплаче, с усмивка посрещаше всяка операция и последвалите проблеми и усложнения. Бъдете силни хора!!! Идея си нямате как страдат реално болните. И колко достойно се държат. И колко надежда има в тях и желание да оздравеят.

5) Научете се да се обичате и да си прощавате. Вие сте такива, каквито сте. Да, имаме паник атаки, но това не ни прави по–малко стойностни и добри хора. За себе си със сигурност знам, че хората с паническо разстройство са изключително добри и отзивчиви, много състрадателни и често страдаме от това. Обичайте се! Научете се да се обичате. Това ще е нещото, което ще ви изправи на крака. Отстоявайте мнението си, не правете компромиси със себе си. Глезете се, угаждайте си. Спрете да живеете заради хората. Правете това, което искате и което ви прави щастливи. Намерете си хоби. Вземете си куче или котка, гледайте цветя, танцувайте, викайте, плачете, пътувайте, ходете на йога или фитнес, или пилатес. Правете каквото ви се иска. Живейте го тоя живот, мамка му. Лично аз имам 2 кучета, канарче, над 150 саксии с цветя, колекционирам картини. Пътувам винаги, когато мога. Не ми пука какво казват хората за това. Аз съм щастлива и това е важното. Мнението на хората не може да ме обиди или нарани, защото съм намерила вътрешното равновесие. Аз не преча на никой, но и не позволявам на хората да ми казват как трябва да се чувствам или да изглеждам. На 43 години съм и ще изживея остатъка от живота си както искам аз, а не както хората ми казват, или стараейки се да им се харесам. Честно казано изобщо не ми пука дали ще ме харесат. Аз се харесвам. Сина ми, приятелите ми, близките ми ме харесват. За мен това е повече от достатъчно.

6) Не чакайте някой да реши проблема с вашите паник атаки. Няма да стане. Няма как да стане. Пак ще ви ядосам но – стягайте се и действайте. Променете начина си на мислене и осъзнайте кое е важно за вас в този живот. Какво искате вие, а не майка ви, не мъжа ви, не съседката или стринка ви. Те си имат техен живот. Победите ви, както и провалите ви са лично и единствено само ваши. Така че действайте. Не си въобразявайте, че като пиете 20 години антидепресанти сте си решили проблема с вашите паник атаки. Вие потискате симптомите, но вътре във вас онова чувство на лична неудовлетвореност от самите вас, ви яде от вътре. Докато не се промените като начин на мислене – може да изпиете един тир хапчета, но няма да си решите проблемите. Много ми е странно когато прочета пост – „Пия антидепресанти, но получавам паник атаки”. Ами ще получавате. Искате да преодолеете паническо разстройство без да преодолеете себе си, своя страх и самовнушенията си. Не, няма да стане.

7) Спрете да се вглъбявате в това състояние. Да говорите и мислите само за паник атаки. Да ровите по форумите и да питате в групата кой по колко и какви хапчета пие, дали да вземете някакво ново хапче, да пишете на ден по 20 поста колко сте зле и да питате дали има и други като вас с паник атаки. Има – ДА. Всички сме хора. Но някои сме се научили да не обръщаме внимание на съвсем безобидни физически симптоми. Повтаряте си – всеки жив човек има болежки, и се радвам ако ме боли.

8) Приемете смъртта. Тя ще дойде! Неизбежно е! Дали ви се иска ли не – няма никакво значение. Но ако продължавате така… да живеете вие все едно така или иначе сте мъртви. Пак ще дам пример с баща ми. Физически не е тук, но ми остави примера и ми показа колко е важно да се държиш достойно, да си силен и да преодоляваш проблемите. Видях сина ми колко много се промени наблюдавайки баща ми в последните месеци от живота му. Значи баща ми е жив – чрез мен и сина ми, чрез постъпките и действията ни всеки ден. Той е много по–жив от доста хора, които познавам и който живеят сгушени страхливо и удобно в апартаментите си, в страхливото си ежедневие, криейки се зад диагнозата паническо разстройство. Няма да умрете от ПР, нито по време на паник атаки. Спрете да изпитвате страх от смъртта. Живейте, бъдете щастливи, правете хората щастливи, накарайте днеска поне един човек да се усмихне.

9) Обърнете се към религията. Всичките ми страхове изчезнаха в момента в който си казах – „Господи, да бъде волята ти, ще стане това, което ти си казал. Ето, аз се уморих да се боря, оставям живота си в твоите ръце. Знам, че всичко което ми се случва е за мое добро, дори сега да не го осъзнавам.” Няма по–голяма опора за мен от вярата ми. Преди ми се е случвало по време на паник атаки да бягам в църквата и да плача с часове там. Олекваше ми. Някак си все едно, че оставях всичките ми страхове, тревожност и товари на вратата на църквата и си тръгвах от там спокойна.

10) И последно – терапевтите са хората, които ще ви помогнат да намерите това, което ви е травмирало, да работите върху него и да го преодолеете. Много добри терапевти дават напълно безплатни консултации в групата. Проверете кой кога е дежурен и им пишете. Говорете с тях. Те са изключително отзивчиви и съм убедена, че ще ви съдействат. Ще ви дадат един нов ъгъл, от който да погледнете на нещата и да се замислите за идващите като неканени гости паник атаки .

Хора, борете се за щастието си, никой нищо на готово няма да ви даде, както и никой с нищо не ви е длъжен.
Без да положите УСИЛИЯ няма да можете да преодолеете вашите паник атаки!
Д.Г.
25–04–2017г.

Със сигурност информацията в този пост за това как да се справим с паник атаки ще бъде полезна на много хора.