Пристрастяване към Страха

Докато анализирате всяка дума от този статия, ще ви споходи усещане за избор и вече ще знаете, какво ви кара да се пристрастявате към страха.

Според Уикипедия пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие.

Най-лошата склонност на хората е емоционалното им пристрастяване  към страха.По цял свят хората с удоволствие провокират своето съзнание и подсъзнание с чудовища в тъмното, таласъми и други страшни неща, за да упражняват контрол или за забавление, а понякога и като метод в общуването с децата.

пристрастяване  към страхаНаблюдаваме това пристрастяване още при съвсем малките деца.

По времето, когато достигнат етапа на „първобитния човек“ между седем и девет години, те изкусно боравят с нюансите на смъртната опасност и се забавляват от предизвикателствата на опасни физичестки действия, за да изпробват смелостта си.

По този начин те изучават взаимно страха си и така стимулират тялото си да изпитва леки електрошокови вълни.

Устройват си маскарадни празници, където си разказват истории за духове, страшни приказки, една от друга по-кървави и заплашителни. Когато обаче тялото се пристрасти към страхови усещания, когато нервите на слънчевия сплит получат внезапен шок, когато автономната нервна система реагира с повика: „Борба или бягство“, това причинява прилив на адреналин в организма и действа подобно на електрическо разтърсване, което влияе много силно на химическия състав на кръвта в мозъка. Такъв шок може да създаде пристрастяване в организма и така с възрастта ние продължаваме да създаваме или избираме обстоятелства или ситуации, които имат подобен стимулиращ ефект.

За тялото това означава почти като изживяване на оргазъм.

Когато адреналинът прострелва системата ни, тя усеща, че живее, той я изважда от вцепененото й спящо състояние и затова на тялото се нрави този вид преживявания. По тази причина емоционалното тяло се стреми да ги възпроизвежда и това обяснява защо то непрекъснато привлича негативни емоции.

За подрастващите същата роля играят видеото, филмите на ужасите и телевизионните предавания за насилие. Ние сме така пристрастени от всекидневния живот, че сме изгубили много от естествената си чувствителност и способност за възприемане. И става, ясно, че само истински шок е в състояние да ни освободи от физическите ни затвори. Постоянно задълбочаващото се чувство за вина, предразсъдъците и са- модоволството ни карат да копнеем за нещо, което да ни изведе от усещането, че сме под някакъв контрол.

Оказали се под натиска на всекидневието, правилата, предписанията, общоприетото поведение и стремежа да задоволим известни критерии в работата си, ние полагаме толкова интензивни усилия да се контролираме, че закопняваме да се изправим пред неконтролируеми енергии отвън. Оттам и потребността да изживеем неизразимото, неописуемото, нещо, което в нормалния ход на събитията бихме отрекли.

Това е една от причините хората да вземат наркотици, да се напиват или да се занимават с опасни спортове.

Това също е причината понякога да изберем партньор, към който емоционално сме пристрастени дори и ако ни наранява. Това което ме изумява най-много е, че има жени които са пребивани, удряни, насилвани от своите мъже с насинени очи. Те треперят, заедно с децата си, останали без дом и уплашени да се върнат при пияния си съпруг, който ги е пребил не веднъж, а системно. И когато им  кажеш, че трябва завинаги да се разделят с него, те отвръщат:  „Но аз го обичам” и след шест месеца отново се връщат при мъжа си  до следващия побой. Това наричам – пристрастяване към страха.

Понякога трябва да се научиш да разлюбваш отколкото да стоиш пристрастен към страха.

На нас ни допадат темите за страха. Търсим ги и ги използваме като оръжие във взаимоотношенията си. Някъде дълбоко в себе си чувстваме, че историите за вампири навярно съдържат зрънце истина; дори възрастните често се страхуват да влизат в тъмна стая.

Ако разгледаме съдържанието и темите на развлекателните програми на масмедиите, ще открием, че те постоянно ни заливат с негативни  енергии. Но не страхът ще ни помогне да променим живота си. Стимулантите може и да доставят удоволствие, но внушеният страх завладява ума ни и този негативен фокус подлудява всичко в живота ни.

Днес тази параноя трагично е обсебила много от младите хора.

Когато гледаме филми на ужасите и психодрами, ние не само се развличаме; ние се отъждествяваме с тези дифузни, неопределени и същевременно възбуждащи импулси на привличане и отблъскване, на любов и омраза, на ярост и страх.

Докато не изчистим с НЛП Терапия обвързаността и моделите на пристрастеност в емоционалното тяло, ще продължаваме да избираме нещастна любов, трагични заболявания, необясними страхове(фобии), които ни позволяват такива енергетични процеси. Това обаче ще попречи на изявата на нашия потенциал. Изправено пред безкрайните разновидности на страха и пристрастено емоционалното тяло трудно може да се измъкне само от блатото в което потъва всеки ден.

За щастие всеки решил се на промяната – да избяга от пристрастяване към страха, може да се обърне за помощ към НЛП Терапия, защото тя дава бързи  и видими резултати.

Това наричам ИЗБОР за промяна и ВЪЗМОЖНОСТ да скъсаш оковите на страха.

Милен Петров – НЛП Терапевт във Варна
0879 85 90 58, www.nlptherapy.bg