Тревожност и Страх

Емоциите тревожност и страх, според някой психолози имат само количествени разлики. Според други се различават както по своите механизми, така и по начина им на реализиране:

  • Например психотерапевтът М.Литвак смята, че тревогата е емоция, която възниква, когато общата оценка за ситуацията е неблагоприятна. Ако източникът на тревога не бъде ликвидиран, тревогата преминава в страх. По този начин според него страхът е резултат от тревога и мислене.
  • В същото време най–големият специалист в областта на психологията на емоциите Керъл Израд предполага, че страхът е първична и самостоятелна емоция. Според учения тревогата представлява комбинация от няколко емоции, една от които  е страх, а останалите и компоненти са мъка, вина, смърт.

тревожност и страхОпределения за тревожност и страх – Днес повечето психолози разглеждат тревогата, като реакция на неопределен, често пъти непознат сигнал, а страхът – като отговор на конкретен сигнал за опасност. В този смисъл между тревожност и страх съществуват редица принципни разлики, които засягат както произхода на тези феномени, така и техните психически прояви. Затова тревогата  често възниква доста преди идването на опасността, докато страхът се проявява при нейното настъпване или малко преди това. Източникът на страх се осъзнава от човека и носи напълно конкретен характер (зло куче, предстоящ изпит, страшен началник). В същото време източникът на тревожност често не се осъзнава или не се поддава на логично обяснение. Тревогата често предизвиква общо възбуждане на организма (в частност върху симпатиковата система), докато страхът спира дейността, като активира парасимпатиковата система, и то в големи дози, което парализира човека. Тревогата е проектирана в бъдещето, а миналият психотравмиращ опит е източник на страх. Предполага се, че страхът се локализира в дясното (емоционално) полукълбо, а тревогата се определя в лявата част на нашия мозък – тази на разсъдъка. И накрая – тревогата носи определен социален характер, а в основата на страха лежат биологични инстинкти.

Добре изразената тревога включва две групи симптоми: осъзнаване на физиологичните усещания (сърцебиене, потене, гадене и др.) и психологично осъзнаване на самия факт на тревогата. Тревожността понякога се засилва от чувството на срам („Останалите ще видят, че аз се страхувам”). Важен аспект на „тревожното” мислене е неговата селективност: субектът е склонен да избира определени теми от обкръжаващия го живот и да игнорира останалите. Така доказва, че е прав, разглеждайки ситуацията като застрашаваща, или че тревогата му е напразна и неоснователна. Тревожността може да предизвика обърканост и нарушения във възприятието не само на времето и на пространството, но и на хората, и на смисъла на събитията.

По–късно се установило, че тревожността не е само негативна черта на личността, а в определени ситуации дори може да бъде полезна за човека и за изпълнението на неговите социални функции. Станало ясно, че „тревожните” хора се справят по–добре с някои сложни логически задачи. Следователно тревогата носи в себе си явни адаптивни функции, като предупреждава за външни и вътрешни опасности. Тя подсказва на организма, че трябва да се предприемат необходимите мерки за предупреждаване за съществуване на опасност или за смекчаване на нейните последствия. Тези мерки (действия), могат да бъдат осъзнати, например подготовката за изпит, или несъзнателни (защитни механизми).

Хората се различават значително помежду си по нивото на своята тревожност. За измерване на подобни индивидуални разлики през 1953 година американският учен Дж. Тейлър разработила тест, чрез който да ги измери и класифицира на видове тревожност и страх. Тестът се включвал редица твърдения от типа на „Често сънувам кошмари” или” „Лесно се смущавам”. С времето на изследователите им станало ясно, че съществуват два вида тревожност. Единият бил повече или по–малко устойчива черта на личността, а вторият – реакция на индивида срещу заплашващата го ситуация. Макар че тези два типа тревожност представляват напълно самостоятелни категории, между тях съществува определена връзка. Както посочва Х. Хекхаузен, под въздействието на обстоятелствата, които безпокоят и застрашават човека (болка, стрес, заплаха за социалния му статус и др.), разликите между силно тревожещите се и слабо тревожещите се индивиди се проявява по–рязко. Особено силно влияние върху поведението на хората, склони към повишена тревожност и страх оказва самия страх от неуспех. Затова такива индивиди са много чувствителни към новини за неуспеха на тяхната дейност. Информация за успех (дори измислен) стимулира такива хора, като повишава ефективността на тяхната дейност.

Изследванията показват, че колкото по–настойчиво се подчертава връзката между изпълняваната задача с проверката на способностите на индивида, толкова по–зле се справят с нея „силно тревожните” изследвани хора и толкова по–добре го изпълняват „слабо тревожните”. Това означава, че повишената тревожност, породена от страха от възможен неуспех, представлява приспособителен механизъм, който повишава отговорността на индивида пред лицето с обществените изисквания и директиви. Това за пореден път подчертава социалната природа на явлението „тревожност” за разлика от страха, който в по–голямата си степен се основава на биологични фактори. При това отрицателните емоции, които съпровождат тревожността, са „цената”, която човек е принуден да заплати за повишената способност ясно да откликва и в крайна сметка по–добре да се приспособява към променящия се начин на живот.

Дори и двете емоции тревожност и страх да са ваш спътник в живота, може още днес да вземете своя живот във ваши ръце и да промените живота си. Не се колебайте да се свържете с мен.

Милен Петров
НЛП Терапевт
0879 85 90 58
info@nlptherapy.bg