Дзен Будизъм

Какво е Дзен будизъм ?

В името на учението се намира и неговата същност – медитация.

Дзен е учение, коeто преподава как се постига просветление чрез осъзнаване на това,  че човек вече е просветено същество. Просветлението може да се случи постепенно или чрез прозрение. Но и в двата случая това е резултат от неговите усилия.

Учението води началото си от Индия, но е структурирано, като практика в Китай.

През XIII век учението Чан, както е известен в Китай, пуска корени и в Япония. Учението Чан/Дзен/ е възторжено прието в Япония, особено сред самураите. Тази класа има политическа власт по това време и превръща учението в най-видната форма на будизма между XIV и XVI век. Китайски духовни учители в Япония са образовани мъже, които въвеждат не само религиозни практики, но и китайска литература, калиграфия, философия на своите японски последователи, които от своя страна пътуват и до Китай за по-висше обучение.

Как се практикува Дзен будизмът?

Най-важният акцент е практиката на дълбока, интензивна медитация или така наречената дзадзен.

Позицията на тялото се счита за изключително важна при извършването на тази дейност. Позицията във формата на лотос е идеална за медитация: човек трябва да е седнал с двата крака, разположени върху противоположното бедро. Онези, които са ограничени в гъвкавостта си, могат да практикуват дзадзен в половин лотос, да коленичат или просто да седят седнали.

Докато стереотипът на медитация предполага затворени очи, при този вид медитация очите са предназначени да бъдат отворени. Ръцете се държат в скута, пръстите се припокриват и палците се докосват.

След като практикуващият е достигнал правилната поза, той или тя започва извършването на Дзен медитация. Тя е свързана с внимателното контролиране на издишването. Човек трябва да фокусира очите си в една точка на около три метра от него и изчиства ума от всички външни мисли. По-конкретно, случайните мисли трябва да бъдат „пуснати на свобода“. Тогава умът се фокусира върху нещо по-специално. С течение на времето тази практика развива способността на човек да фокусира ума си върху определени понятия или въпроси, наречени коани.

Коан е въпрос загадка. Той е специално предназначен за създаване на съмнение в медитиращия. От чисто логическа гледна точка коаните често са парадоксални, противоречиви въпроси или просто безсмислени. Те представят някакъв неясен или спорен въпрос или претенция. Един особен коан се е превърнал в клише в западната култура: Какъв е звукът от ръкопляскане на една ръка?

Тези логически абсурдности не са случайни. Въпросите коани трябва да бъдат невъзможни за разрешаване чрез разума. В медитацията практикуващия използва помощта на ментор, който води процеса.

Практикуващият Дзен будизъм е необходимо да достигне до някакво по-дълбоко вътрешно разбиране за себе си чрез коана, а не от самия него. Повечето коани имат общоприет „правилен“ отговор от обществото. Но те са свързани и с дълги серии от последователни въпроси, за да се гарантира, че практикуващият в действителност разбира идеята на този вид медитираща практика, т.е. въпросите коани са с предназначение да създадат реализация в самия човек, а не отговор на самия въпрос.

Обучението за правилна медитация при Дзен будизма и осъзнаването на истината зад въпроси коани в повечето случаи се извършва под ръководството на по-опитен практикуващ. Взаимовръзката между ментор и ученик е от изключително значение за духовните страни на Дзен будизма, въпреки че някои съвременни и западни школи по медитация поставят по-малко внимание на нуждата от учител.

Учението на Дзен Будизма се извършва чрез сутри. Сутра е дума на санскрит, която означава „нишка“. Тя е синоним религиозния език на будизма. Първоначално думата е била използвана за идентифициране на устни учения на  Сидхарта Гаутама (Буда) около 600 г. пр. Хр.

Сутрата е религиозно учение, обикновено под кратко изложение на вярванията или формата на афоризъм. Сутрата означава едно и също нещо в индуизма, будизма и джайнизма.

Какво е учението на Дзен Будизма?

Важно е да се отбележи, че тази практика за просветление поставя голямо внимание върху моментното преживяване на живота. Миналото и бъдещето са безпокойство, което не трябва да пречи на осъзнаването на настоящето според този подход.

Будизмът не решава въпроси, които други религии биха сметнали за ключови. Идеи като произхода на Бог и силата му, какво точно се случва след смъртта и други са фундаментални въпроси за повечето вярвания.

Но в будизма те обикновено се считат за неподходящи мистерии, които нямат точен отговор.

Дзен будизмът категоризира всички подобни проучвания на гореспоменатите въпроси като буквално невъзможни за отговор и дълбоко разсейващи от фокуса на човека към момента на медитация.

Комбинацията от живот за момента, вътрешно насочена медитация, личен опит и открито отхвърляне на някои метафизични въпроси дава на дзен будизма интересно приложение на понятието упая.

Строго погледнато, упая е духовна форма на прагматизъм, която признава само практическите резултати на философските идеи. Дзен будизмът повече или по-малко отблъсква всички метафизични, етични и морални въпроси в полза на вътрешната оценка. Дзен будизмът гледа навътре,търсейки духовно просветление, като изключва разума и опита чрез практиката на медитация.

За вас преведе статията Дзен Будизъм:

Милен Петров
НЛП Терапевт
0879859058
info@nlptherapy.bg

Източници:

1. https://www.thoughtco.com/sutra-449693
2. https://www.metmuseum.org/toah/hd/zen/hd_zen.htm
3. https://www.gotquestions.org/Zen-Buddhism.html