Как влияе хормонът мелатонин на съня?

Когато сутрин се събудите и се върнете в света на сетивата, щом окото възприеме светлината през ириса, рецепторите на оптичния нерв изпращат сигнал към една част от мозъка, наречена суперахиазмално ядро.

Ядрото на свой ред изпраща сигнал до епифизната жлеза, която реагира на сигнала, синтезирайки серотонин – дневния невротрансмитер.

Невротрансмитерите са химически вещества, които предават информацията между нервните клетки. Невротрансмитерът серотонин казва на тялото, че е време да се събудите и да започнете деня. Съгласувайки информацията от всичките си сетива, за да осмислите вътрешния и външния свят, серотонинът стимулира мозъчните вълни, променяйки ги от делта на тета, алфа и накрая бета. Това ви кара да осъзнаете, че сте във физическото тяло в пространството и времето. Когато мозъкът функционира в бета вълни, вие насочвате голяма част от вниманието си върху външната среда, тялото и времето. Това е нормално.

Когато се свечери и притъмнее, се активира подобен, но противоположен процес. Инхибирането на светлината изпраща сигнал до същия път обратно към епифизната жлеза. Този път обаче тя преобразува серотонина в мелатонин – нощния невротрансмитер.

Синтезът и освобождаването на мелатонина забавят мозъчните вълни и те преминават от бета към алфа.

Това ви кара да се чувствате сънени, уморени и не толкова склонни да мислите  и анализирате. Тъй като мозъчните вълни са забавени до алфа, ви се приисква да обърнете внимание на вътрешния, не на външния си свят. Накрая, когато тялото ви заспи и се обездвижи, мозъчните вълни преминават от алфа, през тета към делта, като по този начин предизвикват периоди на сънуване, както и дълбок възстановителен сън.

Следвайки житейския ритъм на външната среда и съответния модел на будуване и сън /в зависимост в коя част на света живеем/, мозъкът се настройва автоматично за ежедневен синтез на тези химикали в точно определено време сутрин и вечер. Това се нарича циркаден ритъм.

Повечето от нас знаят, че когато нарушим този естествен ритъм, не сме на себе си – например, когато пътуваме до друга част на света, където слънцето изгрява и залязва няколко часа преди нормалната за нас часова зона.

На тялото му е нужно известно време, за да се пренастрои на новия режим. Когато излезе от естествения си циркаден ритъм, обикновено са нужни няколко дни, за да се адаптира към ритъма на изгрева и залеза на новата околна среда. Всичко това е свързано с химическите вещества, произвеждани в тялото вследствие на взаимодействието с външния триизмерен свят – чрез реакцията на очите към слънцето и честотата на видимата светлина.

Мелатонинът предизвиква бързо движене на окото – фаза на циркадния ритъм, която предизвиква сънуване. Когато мислите и брътвежът на главата ви утихнат, давайки възможност за сън, а по-късно и за сънуване, мозъкът започва да вижда и възприема вътрешни образи и символи. Но преди да обясним защо мелатонинът е толкова важен, нека разгледаме по-подробно молекулярната структура на този невротрансмитер на съня.

Процесът на синтез на мелатонин започва с основната аминокиселина L-триптофан – суровината за производството на серотонин и мелатонин. За да се превърне в мелатонин, тя трябва да премине през серия от химични промени, известни като метилиране. Метилирането е процес на свързване на един въглероден и три водородни атома в метилова група и употребата и за множество критично важни функции в тялото, като мислене, ремонт на ДНК, активиране и деактивиране на експресията на определени гени, борба с инфекции и т.н. В този случай говорим за участието и в синтеза на мелатонин.

В рамките на 24 часовия цикъл производството на мелатонин е най-високо между часовете 1 и 4 сутринта. Важно е да знаете това.

Днес знаем, че между надбъбречните хормони и мелатонина съществува обратно пропорционална връзка. Когато нивото на надбъбречния кортизол се покачва, мелатонинът намалява. Ето защо не можем да спим, когато сме под стрес. В миналото това е било механизъм за осигуряване на безопасност. Например, ако на път към мястото за водопой неколкократно ви е подгонил хищник, а след това забележите и други големи зверове на територията си, тялото, в своята вродена интелигентност, ще ви попречи да се отпуснете и да станете тяхна плячка. В такива случаи сънят и възстановяването стават по-малко важни от оцеляването. По-добре да останеш жив, като будуваш през нощта, отколкото да заспиш с риск да се простиш с живота си.

Когато тялото се опитва да си почине, но същевременно е нащрек, то не получава възстановителния сън, от който се нуждае. Химическите съединения на оцеляването като кортизола са включили гените за оцеляване. Ако факторът, който възприемете като заплаха, не е саблезъб тигър, а обтегнатите взаимоотношения с бившия ви съпруг, с когото се налага да взаимодействате ежедневно, вие изпитвате хроничен стрес, който поддържа същата система за оцеляване постоянно активна. Сега този защитен механизъм вече не е адаптивен, а е блокирал. Този тип хроничен стрес променя типичните нива на мелатонин / и дори серотонин/, извеждайки тялото от състояние на хомеостаза.

Ако обаче намалите нивата на кортизола, нивата на мелатонин ще се увеличат. С други думи, когато преустановите реакцията на стреса чрез преодоляване на емоционалната пристрастеност към тези химикали, тялото може да се върне към дългосрочните си градинни проекти, вместо да се занимава постоянно със ситуацията, която възприемате като спешна и опасна.

С увеличаване на стресовите хормони нивата на мелатонин намаляват. С намаляване на стресовите хормони нивата на мелатонин се покачват.

НАУЧНИ ФАКТИ ЗА МЕЛАТОНИНА

• Прекратява прекомерното отделяне на кортизол в отговор на стреса
• Подобрява въглехидратния метаболизъм
• Понижава нивото на триглицеридите
• Инхибира атеросклерозата / втвърдяване на артериите/
• Подобрява реакцията на имунната система
• Намалява развитието на определени тумори
• Увеличава с 25% продължителността на живота при лабораторни плъхове
• Активира неврозащитна функция на мозъка
• Удължава съня от тип REM
• Стимулира премахването на свободните радикали – /действие на антиоксидант и против стареене/
• Участва в поддръжката и репликацията на ДНК

Мелатонинът има много други интересни приложения. Доказано е например, че подобрява въглехидратния метаболизъм. Това е важно, защото, когото някои хора са под стрес, тялото им реагира, съхранявайки въглехидратите под формата на мазнини – мазнините не са нищо повече от складирана енергия. А се получава, защото примитивните гени сигнализират на тялото да съхранява енергия, в случай че има глад. Известно е също, че мелатонинът помага при депресия. Дори е доказано, че повишава нивата на DHEA – хормона против стареене.

 

Източник: „Свръхестественият човек“ – Джо Диспенза