Панически Страх

Преодоляване на страха е едно от най-силните желания на хората, защото почти всеки в даден момент от живота си е изпитвал панически страх.

Този страх не е онзи страх, който ви предпазва от живото застрашаващи ситуации и ви кара да се борите срещу реална заплаха, а той е този, който няма реално обяснение, но все пак ви плаши, така или иначе.

Преди да започнете да се справяте с паническите страхове, е важно  да ги разбeрeте.

В тази кратка статия ще прочетете за:

• Какво казва науката за страха.
• Каква е разликата между нормален и панически страх.

 

Науката за страха

Невронауката е прозорец към света и изследва защо хората имат панически страх. Различните техники в областта на мозъчното сканиране и методи за изследване на мозъка са доказали, че страхът е нормална част от човешкото съществуване.

Защо се страхуваме?

Човек е роден да се страхува от някои неща. Страхът е механизъм за оцеляване и като такъв е вроден в човешкия мозък от момента в който е бил ембрион в утробата на майката и след това в неговото развитие.

Като хора ние се страхуваме и често имаме общи страхове, като страх от високо, страх от тъмното, страх от болести. Всички те могат да предизвикат физически наранявания на тялото и мозъкът иска да ни предпази от преждевременна смърт. Поради това се страхуваме да не паднем от скала или да не се разболеем нелечимо. При всеки човек нивото на страх е различно и някои хора се страхуват повече от други. За невронауката остава загадка защо при различните хора интензивността на страха е различна.

Страх ме е от всичко и имам панически страх.

Страхът е чувство, което се активира от обект или ситуация, която мозъка тълкува като заплаха. Страховете обикновено се формират на базата на предишен опит и имат защитна функция, но съществуват и такива (панически страх), които възникват в главата на човек и са плод на неговата фантазия. Често паническия страх е по-интензивен и е свързан с фобия.

Съвременните технологии позволяват на учените да изследват мозъка и да открият, кои части на мозъка се активират, когато се страхуваме. Но това не дава отговор на въпроса защо се страхуваме повече от други хора изправени пред един и същ стимул.

 

Нормален и Панически Страх

Страха е естествена част от живота на човек и този, който е в нормални граници подпомага оцеляването на човечеството. Още като деца, този страх ни е помагал да се предпазваме от неприятности и ни е защитавал, когато сме били най-уязвими. Въпреки това страхът може да се раздели на два вида: Нормален страх и Панически страх.

Нормален Страх

Когато се страхуваме ние не осъзнаваме, че нормалния страх е нещо положително , дори хубаво чувство за нас.

В действителност, ако нивото ни на страх клони към нула, то това е нещо лошо, защото граничи с лудостта. Когато не изпитваме нормален страх, ние ставаме много по-уязвими към реални заплахи за живота ни.

В книгата „Трансформации”, ко-създателя на НЛП д-р Ричард Бандлър пише следното:

„Знаем, че бебетата се раждат само с два източника на страх: страх от падане и страх от високи шумове. Всичките ни останали страхове се усвояват впоследствие. Следователно както сме усвоили страха, така можем и да се научим и да не се страхуваме.”

Учените са стигнали до това заключение през 1960 година, когато след експеримент с бебета стигат до извода, че тези два страха са вродени и нормални. Страхът от падане ни помага да оцелеем, както и страхът от силен звук, след който се стряскаме и сме готови да се защитаваме от евентуална заплаха.

Един нормален страх може да ни предпази да не паднем от осмия етаж на блока. Страхът не винаги е лошо нещо, особено ако смятате, че трябва да се извърши повторна проверка на парашута за трети път, преди да скочите.

От Нормален към Панически Страх

Ако човек се ражда само с два вродени страха, то тогава защо нашия мозък създава ирационалния панически страх, от който изпитваме ужас?

Нашите нормални страхове стават панически, защото с развитието на човек, мозъкът може да се научи да се бои и от други неща. В началото, когато сме се родили сме имали вродени само два страха, но тогава мозъкът ни не е бил развит напълно, защото в утробата на майката не сме били изложени на много опасности.

Преди да се родим, не е било необходимо да се страхуваме  от говорене пред публика (социална фобия). Мозъкът се учи на нови неща в процеса на развитие, както и това да се страхуваме и да имаме панически страх.

Причините за придобиването на нови страхове могат да бъдат най-различни:

• Културните вярвания и ценности
• Преживяно травмиращо събитие в миналото
• Семейството и родителите

Каквато и да е причината нормалния страх може да премине в панически и в нас да се вкорени безпокойство, без да осъзнаваме точната причина.

Панически страх

И вродените и придобитите нормални страхове могат да станат ирационални и да прераснат в панически страх. Никой не е защитен от това.

Учените предполагат, че паническите страхове се пораждат според културата и времето в което живеем.

За панически страх се определя този страх, който е лишен от логика и няма разумна причина за него. Например ако имаме страх от змии – известен като фобия от змии – Офидиофобия. Знаем, че змиите могат да бъдат много опасни, защото са отровни, но само помислете за момент, колко змии сте виждали в близост до мястото където живеете. Вероятността да бъдете ухапан от змия в ежедневието е нищожна. Има много по-голям шанс да бъдете ударен от мълния, от колкото ухапан от змия.

Хората с панически страх от шест и повече месеца, ако не предприемат действия за тяхното лечение, има голяма вероятност да развият фобия и това да се отрази негативно върху целия им живот.

Ако имате панически страх  обадете се  на 0879 85 90 58 сега за да разберете възможностите за лечение с НЛП Терапия.

Милен Петров
НЛП Терапевт
0879 85 90 58
info@nlptherapy.bg