Преценете реален ли е Страха?

Страха е емоция, предизвикана от заплаха, която е съпроводена от състояние на неопределеност и трудно може да се прецени реален ли е страха.

Зигмунд Фройд разграничава 2 вида страх:

• реален
• невротичен

Той разглежда реален ли е страха, като разбираема реакция на опасност, т.е. на очаквана вреда отвън. Свързан е с рефлекса за бягство и може да се приеме като проява на инстинкта за самосъхранение. Реален е страха, който е напълно естествен и разбираем. Общо взето, реалният страх се свежда до състояние на повишено сензорно внимание и моторно напрежение (страхова готовност), от което се развива страховата реакция. Тази реакция може да се развие по 2 начина: да се изрази в борба или бягство.

Невротичния страх възниква без конкретна причина, още преди човек да е попадал в страхова ситуация. Той възниква в нашите глави и е породен от нашата фантазия. Той е нереален, защото не застрашава живота ни.

Нашето подсъзнание, формирано и възпитано още в каменната ера при суровите условия на борбата за съществуване, не обича да рискува и затова винаги преценява до колкото може да поеме риска. Ако съществува макар и малка заплаха за благополучието на организма, тогава автоматично се включва реакцията на страх, в който влиза целия комплекс от психологични и физиологични промени на организма. Често отговорът се оказва умишлено по-силен, отколкото е потенциалната опасност (това в ежедневието наричаме „страхувам се от собствената си сянка”). Природата, като е създала инстинкта, явно е сметнала, че за организма е по-добре да се презастрахова, отколкото да пропусне сигнала за опасност и да загине. В жестоката борба за съществуване с хищниците или с конкурентите си в дивата природа, организмът нямал право на грешка, но в съвременното общество заплахата от биологична гибел е доста по-рядка и често става дума само за промяна на социалния статус. Въпреки всичко съзнанието ни идентифицира тревожната информация като опасна и включва реакцията на тревога или страх, които въобще не съответстват на нейната сила и затова са ненужни. Тя вреди повече, отколкото причината, която я поражда.

Дейл Карнеги е написал в една от книгите си, че повечето случки, от които се плашим, са с доста малки шансове да се случат и затова няма никакъв смисъл да се плашим от тях.

Хората споделят, че се страхуват от много нелогични неща: „Страх ме е, че ще ме погребат жив”, ”Страх ме е, че ще умра”,  „Страх ме е, че ще ме убие гръм”, „Страх ме е че, ще ме изнасилят”, „Страх ме е, че ще остана стара мома”, „Страх ме е, че ще остана без пари и няма да има какво да ям” и т.н.

Хората си блъскат главите в продължение на много часове, като се опитват да решат тези проблеми, но дали те са реални?

Колкото повече години минават те разбират, че 99% от страховете им са били плод на тяхната фантазия и те в действителност не се случват.

Да вземем за пример страха от това да не ни убие гръм (мълния). Много хора панически се плашат от буря и гръмотевици, обаче днес знам, че според данните на статистиката, всяка година шансът някой да бъде убит от мълния е едно на 350 000.

Вие може би си мислите, че страхът от бурята е бил актуален само за миналия век, когато хората не са разбирали природните закони, а сега в ерата на атома и електричеството, той е изчезнал? Нещата далеч не стоят така. Както сочат изследванията, този страх е значителен, дори и в наши дни, особено за мъжете на средна възраст, при които той стои от 5-то до 10-то място, преди страх от високо, страх от отговорност и дори страх от смъртта.

За да се плашим по-малко от някое явление, трябва поне приблизително да оценим вероятността от настъпване на неблагоприятното събитие и тогава ще се окаже, че рисковете човек да пострада от него, са напълно нищожни. Например много хора изпитват страх от летене със самолет и им се струва, че рискът да ползват авиолинии е доста голям, за да го пренебрегнат. Поради тези съображения, те избират по-бавни  варианти за предвижване – с влак, кола и др. По статистически данни при използването на въздушен транспорт загива едва 1 човек на 1 000 000 превозвани пътника. Той е нищожно малък в сравнение смърт от инфаркт или от автомобилна катастрофа.

В заключение ще кажа, че от някои страхове си струва да се страхуваме. Те са реални. Например ако сме изправени лице в лице пред лъв в Африка, или се намираме в джунглата пълна с животни, които могат да ни убият с отровата си, и сега си представете ,че стоите на два метра от най-отровната змия на планетата. Вероятно най-логичното, което трябва да направите е да отстъпите назад за да не пострадате. Реален е страха, който ни предпазва. Всички други страхове измислени от нашите мисли по скоро увеличават нашата тревожност и безпокойство и ни карат да се чувстваме притеснени. Вторите са тези, които ни пречат да живеем щастливо. Само когато съзнателно преценим до колко реален е страха можем да вземаме правилни решения.

Милен Петров
НЛП Терапевт
0879 85 90 58
info@nlptherapy.bg