blog

Хиперактивност

Какво е Хиперактивност?

В нашето съвремие често срещан здравословен проблем е хиперактивността. Пред този проблем се изправят всеки ден много родители и семейства с деца. Интересно е, че все повече това състояние засяга не само децата, но някои юноши и дори възрастни хора.

Това нежелано състояние може да бъде дефинирано с прекомерно ниво на активност в сравнение с това на повечето хора на същата възраст.

Хиперактивността може да се появи при деца и когато това поведенческо състояние излезе извън контрол може да се отрази негативно на социалните взаимоотношения, поведението вкъщи и представянето в училище. Също така може да има подозрения за психично разстройство, което изисква консултация със специалист.

 

хиперактивност Причини за появата на състоянието хиперактивност

Едни от най-честите причини за появата на хиперактивност при деца и възрастни са:

  • Специфични умствени увреждания
  • Пренебрегване от страна на околните
  • Разстройство, причинено в семейна среда, например развод на родителите
  • Проблеми със слуха
  • Психиатрични състояния, като: тревожност, депресия, биполярно афективно разстройство
  • Базедова болест
  • Разстройство на съня (безсъние)
  • Хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD*)
  • Някои лекарства
  • Хаотична и объркана семейна среда
  • Неефективна дисциплина от страна на родителите при възпитанието на детето

*ADHD се среща при децата на училищна възраст в около 3 – 5% от случаите, а при възрастните – 4%. Важно е да се знае, че симптомите на състоянието хиперактивност с дефицит на вниманието намаляват с напредване на възрастта.

 

Симптоми на Хиперактивност

Често се проявява чрез симптоми на прекомерно движение и нервност. Състоянието в много от случаите е съпътствано от изпитване на трудности върху съсредоточаването при извършването на определена задача, неспазването на тишина и прекомерно говорене.

Трудно се диагностицира, но е потвърдено, че често се проявява в училищна възраст. За допринасянето на хиперактивност също могат да повлияят редки състояния, засягащи мозъка; определени емоционални неразположения; медикаменти и лекарства; ендокринологични смущения.

Състоянието се характеризира с нетрадиционно по-висока двигателна активност. Децата и по-младите могат да имат проблеми в ситуации, при които се налага да седнат тихо и кротко, когато се очаква това от тях (например в църква или училище).

Децата, които страдат от ADHD, имат затруднения при пасивно учене. Те непрекъснато трябва да бъдат подтиквани към изпълнение и завършване на поставените им задачи.

Хора на по-зряла възраст могат да покажат симптоми на нервност, неспокойство или приказливост. Понякога на околните им омръзва от тяхното хиперактивно поведение. Импулсивността и непредпазливостта им възпрепятстват за развитието на умения и стратегиите на разсъждаване и мислене, мотивация и адаптиране към социалните норми.

Основни симптоми на състоянието хиперактивност са:

  • Разсейване и незапазване на вниманието за дълго време
  • Избягване на ангажименти, които изискват трайни умствени усилия за дълъг период от време
  • Неслушане, когато някой говори директно с тях
  • Допускане на грешки от невнимание
  • Затруднение със решенията на задачите в училище или по време на игра (за децата)
  • Неспазване на инструкциите или неизпълнение на задачите
  • Изпитване на затруднения при организирането на дейности и задачи
  • Забравяне на ежедневни дейности и задължения
  • Необръщане на внимание на подробностите, свързани с някаква дейност
  • Честа загуба на неща, които са необходими за решението на дейности и задачи
  • Прекомерно говорене
  • Чести моторни движения
  • Прекъсване или натрапване на своето отношение към околните
  • Чести затруднения при обратна връзка с общуващия
  • Чести и несъответстващи отговори, преди да са завършени въпросите
  • Дразнене на околните с ръце или крака (при децата)
  • Многобройни ставания от чина в класната стая или на друго място (за децата)
  • Невъзможност да играе тихо (при децата)

 

Лечение на Хиперактивност

В зависимост от основната причина за заболяването и обстоятелства, довели до него, лечението на хиперактивността може да е различно при отделните случаи. Лечението би могло да е създадено въз основа на няколко стратегии на лекуващия терапевт. Например би могло да има смесване на лекарства и поведенческа терапия при дете с диагноза ADHD.

Медикаментозно лечение

При лечение на пациенти с хиперактивност е възможно да се използват медикаменти. Но помислете само, какво става след като се спрат. Поведението се завръща, защото не е работено върху психиката на детето. Дори и лекарствата да повлияят върху някакъв краткосрочен период в дългосрочен обикновено проблема се завръща.

Когнитивно поведенческата терапия

Обучението на родителите да общуват с детето си, социалните умения и влиянието на училищната среда също имат ефект при лечението на някои лица с хиперактивност. Терапията подпомага управлението на поведението на детето, като използва система от награди, за да насърчи детето да се опитва да контролира поведението си.

Например може да се определи типа поведение, което искате да насърчите, като например да стои на масата спокойно по време на вечеря. След това на детето се дава някаква малка награда за добро поведение.

Различните видове терапии могат да бъдат полезни при лечението на хиперактивност при деца, тийнейджъри и възрастни. Терапията е ефективна и при лечение на допълнителни проблеми, като например тревожни разстройства, които могат да се появят при ADHD.

При тревожни разстройства доказано добри резултати дава НЛП Терапия.

Комбинирано лечение

Комбинираното лечение включва лечение с терапия и медикаменти. Ако лекуващия лекар прецени, че пациентът са нуждае от други здравни специалисти (например: невролог, психиатър, психолог), може да насочи болният към терапия в комбинация с лекарствата, които е предписал.